Google search

Потърсете информация по избрана дума. От тук...

Корони

Пирамидите

Първото чудо на света са египетските пирамиди. още...

Йероглифи

Писмеността се смятала за дар от бога на мъдростта Тот. още...

Галерия

Вижте някои от най-почитаните богове в Древен Египет. От тук...

Богове


Амон Ра

Ра

Ра е бога-слънце. През Старото царство покровител на царете и върховен бог, почитан в цял Египет. Изобразяван е с човешко тяло, глава на сокол и слънчев диск над нея. Според Египетската митология великият бог Ра сам се създава, сътворява небето, земята, дъха на живота, огъня, останалите богове, хората, зверовете, огнищата, змиите, птиците и рибите. Той е баща и пръв сред боговете, той е вечността, имената му са безброй, но са вечна тайна пред другите богове и пред хората.Изида, умна и находчива богиня, познаваща тайнствените неща и думи, знаеща всичко по небето и земята, знае добре, че онзи, който научи истинското име на Ра, ще придобие огромна сила, затова скроява хитър план как да узнае името му. Богът-слънце всяка сутрин излиза с кораб на небето - тръгва като строен младеж, а в края на пътя си става безпомощен грохнал старец. Един ден Изида се скрива на западния хоризонт и чрез магия създава отровна змия и тайно я настанява покрай небесния път, по който Ра минава всеки ден. Той тръгва със своята бляскава свита, но отровната змия на Изида внезапно се подава и ухапва могъщия бог. Ра болезнено извиква и силата му се изпарява. Боговете се насъбират около него и го разпитват със съчувствие, но Ра дори не може да отговори. Отровата преминава през цялото му тяло и то се гърчи от болка. Той моли боговете да му помогнат, но никой от тях не знае вълшебните думи против отровата на Изида. Не след дълго се появява и самата тя. "Какво се е случило с тебе, мой царствен татко? Тялото ти изглежда наранено. Да не те е ухапала отровна змия?" - пита богинята. "О, Изида! По моя небесен път наистина ме ухапа отровна змия! Ранен съм тежко. Не е огън, не е вода, но пари повече от огъня и изстудява повече от водата. Очите ми са мътни, едва виждам вече небето!" Тогава хитрата Изида го придумва да си каже истинското име, защото живее онзи, чието име произнасят. Ра отговаря: "Аз съм Създателят на небето и равната шир, която обкръжава планините. Създателят на всичко, що носи земята на гърба си. Творецът на водите и Създателят на Хатхор, небесната крава. Аз съм този, който познава тайната на небето и на двата хоризонта, знае мястото, където са настанени душите на боговете. Аз съм Създателят на светлината, който си е отворил очите, но ако замижи на земята ще настане мрак. Аз съм този, по чиято заповед прииждат водите на Нил; този, който пресушава реките, който начева годината. Сутрин съм Хепер, на пладне Ра, а вечер Атум. Но дори боговете не познават истинското ми име." Ра с любопитство зачаква да види дали отговорът му е задоволил богинята. Но не успява да надхитри Изида. Тя веднага разбира, че всред многото изброени имена богът-слънце премълчава тъкмо истинското. "Говори, татко, назови се с твоето истинско име на бог и тогава отровата ще излезе от тялото ти. Защото комуто произнасят името, той ще живее." - настоява Изида. Раненият бог не издържа на отровата, която го изгаря като огън, не може да понася повече болката и се предава: "Страданията ми са страшни, Изида. Ще произнеса името си! То ще се премести от моето в твоето тяло и ти ще разполагаш с божествена власт." Тогава Ра тихо произнася своето име. От всички богове само Изида чува думата му и след като вече знае истинското име на Ра, кара отровата да напусне тялото му. Болките на Ра спират, той се възстановява и продължава небесния си път. Но изтръгнатото с хитрост истинско име на Ра узнава само Изида и никога не го издава на другите богове. Ето защо и след това боговете назовават господаря на небесата винаги с друго име. Назад