Богове
Тот
Тот е смятан за едно от най - важните божества в египетската митология. Той е бог на мъдростта и писането. Бил е писар и вестоносец на боговете. Изобразяван е като мъж с глава на ибис или павиан, като и двете животни са свещени за него. Главният му храм се е намирал в град Кмун. Градът е преименуван на Хермополис Магна по време на Гръцко - Римската ера, с препратка към Тот, когото гърците смятали за еквивалент на техния бог Хермес. Той имал и множество други светилища в градовете Абидос, Хесерт, Урит, Пер - Аб, Та - Ур, Сеп, Хат, Пселкет, Талмсис, Анча - Мутет, Бах, Амен - хери - аб и Та - кенс. Дело на Тот е и Книгата на живота или Книгата на бог Тот. В 108 златни ламини той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. За съжаление, до наши дни много от тези ламини не са запазени в същинската си цялост, но те се считат за една от големите мистерии, съпътствали Египет в развитието му. Той има участие и в „Книга на мъртвите“, която по тогавашно време е наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдите на мъртвите. Ако се отсъди, че сърцето е с "истинен глас", чрез изпитанието на Великия Баланс, той може да стъпи в Царството на Мъртвите. Но ако не е с "истинен глас" и по-тежко от перото на истината, Великият Баланс го отсъжда и сърцето се поглъща от сърцеяда Аммат, който има глава на крокодил и тяло на лъв и хипопотам. Тот играе жизнена роля в египетската митология, като поддържането на вселената, и фактът, че е едно от двете божества, които стоят от двете страни на лодката на Ра. Той също се счита за езикът и сърцето на богът на слънцето Ра, по начина по който завещанието на Ра е било преведено в говор. В по-късната история на Древен Египет Тот е свързван с арбитража на спорове, изкуството на магията, развитието на науката и отсъждането на мъртвите души.
Назад