Фараони
Божествен произход
Според преданията в дълбока древност Египет бил управляван от боговете, които също както хората живеели на земята. Хор, богът сокол, бил цар, а бог Озирис управлявал задгробния свят. Когато боговете престанали да живеят на земята, духът на бог Хор се заселил във фараона. След смъртта си фараонът ставал едно цяло с Озирис, а духът на бог Хор преминава в следващия фараон.
Властта на фараона
Египетските царе не били обикновени владетели. Царската власт представяла царя като бог, син на богове и техен представител на земята. Властта на царя била неограничена. Към него можело да се отнасят само като към божество.
Името на царя
Царят бил почитан така, че обикновените хора не трябвало дори да произнасят името му. Най-популярното обръщение било "фараон", което означавало "голям дом" или "палат", т.к. тялото на фараона било "човешкият дом" на бога Хор.
Короните на царете
Фараоните носели червената корона с кобра на Долен Египет, бялата корона с ястреб - на Горен Египет, или корона, съчетание от двете.
Царските регалии
Фараоните обикновено били изобразявани с всички царски регалии (символите на царската власт). Скиптърът имал закривена форма на пастирска гега - връзка със земеделието, както и символ на защитата и грижата на фараона за поданиците му. Камшикът бил знак на страшния гняв и наказанието.
Власт и сила
Египетското изкуство подчертава могъществото на фараона - чрез монументални сгради, гробници, статуи. Царят бил изобразяван и като свещен бик. По време на празника Сед, царят изпълнявал ритуални действия, сред които и церемониално бягане. Вярвало се, че чрез бягането фараонът по чудодеен начин подновява силата си.
